Слухова загуба при деца

ОТКРИВАНЕ НА СЛУХОВА ЗАГУБА                                                  Какво трябва да направите, ако смятате, че детето ви има слухова загуба? Като начало, опитайте да не се тревожите. Съществуват множество различни технологични и медицински решения и днес, повече от когато и да било, за да могат децата, страдащи от увреждане на слуха, да имат имат възможността да водят пълноценен живот. Първата стъпка, която трябва да направите е да се консултирате с лекар.Той би могъл да подложи детето ви на изследвания, спомагащи за определяне на слуховите възприятия на бебета и деца. Никое дете не е твърде малко за да няма възможност за оценка на слуха му. На практика оценка на слуха може да се направи дори на новородено. Скринингово изследване на слуха може да бъде направен от лекар УНГ или медицинска сестра, но пълна оценка на слуха на детето може да бъде дадена единствено от лекар специалист в областта. Целта на тази оценка е да посочи дали съществува слухова загуба в едното или и в двете уши, в каква степен е тя, както и да спомогне за определянето на вида й. Резултатите от тестовете се отбелязват чрез аудиограма. Достижения в областта на комуникациите Ушният лабиринт, сетивният орган на слуха, достига пълно развитие и позволява на детето да чува към 20-та седмица на бременността. Това означава, че детето свиква с гласа на майката, както и с други звуци още преди да се роди. По тази причина е възможно детето да разпознава музика и други звуци и те да го успокояват след раждането. То ги свързва с чувството за сигурност, изпитвано по време на живота в матката. При раждането чувствителността на ушният лабиринт на бебето е почти същата, като тази на възрастните, но то тепърва трябва да се научи да използва слуха си за основа при общуване. Речта и езика на детето – важни периоди в развитието На практика важните периоди при повечето деца са приблизително дадените по-долу. Ако развитието на детето ви се забавя с повече от 2-3 месеца в сравнение с посочената възраст, това може би е сигнал за слухова загуба или забавено развитие на речта. 9 месеца Показва разбиране на прости думи като“мама”, “тати”, “не”, “довиждане”. 10 месеца Издаваните от детето звуци трябва да звучат “като говорене”, със свързани една с друга срички (да-да-да-да). По това време се различават и първите думи. 1 година Произнасяне на една или повече истински думи. 18 месеца Разбиране на прости фрази, намиране и донасяне на познати предмети при команда (без подсещане чрез жестове), посочване частите на тялото. Освен това детето трябва да има речников запас от 20 до 50 думи и да използва кратки фрази (“стига вече”, “мама вземи” и др.) 24 месеца Използваните думи трябва да са най-малко 150, като детето успява да ги свързва в изречения от по две думи. По-голяма част от речта на детето трябва да е разбираема за възрастни, с които не общува ежедневно. Освен това трябва да проявява интерес да слуша, когато му четете книжки с картинки. 3-5 години Устната реч трябва да се използва непрекъснато, като детето изразява желания и емоции, съобщава информация и задава въпроси. Децата в предучилищна възраст трябва да разбират почти всичко, което им се казва. Речниковият запас нараства и достига от 1000 до 2000 думи, свързани в сложни и смислени изречения. До времето на тръгване на училище детето трябва да може да произнася всички звукове ясно и разбираемо. Локализация Едно от слуховите умения, което може най-рано и най-лесно да се наблюдава при бебето ви е способността за локализация, т.е. за посочване източника на даден звук. Тъй като чуваме с две уши (бифокално) можем да локализираме звука с изключителна точност. Наблюдения върху способността за локализация при вашето дете Обикновено новородените насочват поглед или отварят широко очи, когато чуят звук (рефлекс при стряскане). Всеки по-силен звук би трябвало да предизвика този рефлекс. Когато бебето ви порасне още и стане на пет-шест месеца ще можете по-добре да наблюдавате уменията да локализира в случаи, когато издавате леки звуци зад гърба му или от страни (внимавайте детето да не ви вижда в момента на издаване на звуците). Леко издрънчаване, потракване или шепот би трябвало да накарат бебето да се обърне глава по посока на звука. Очакваме бебето да се стресне при силен звук, но всъщност по-важно е да се наблюдава как то реагира на тихи звуци (като например на звука “с”). През първата година бебето ще усъвършенства умението си да чува и ще търси внимателно източника на звуците, идващи например от звънеца на входната врата, от телефон, затваряща се врата, от детски играчки, при музика и реч.