Шумът и шумовото “замърсяване” на околната среда представляват един от големите екологични проблеми на нашето време. Основен източник на шум в населените места е автотранспортът.

Шумът е комплекс от звуци, които действат неблагоприятно върху човешкия организъм. Минималната звукова енергия, която при човека е в състояние да предизвика слухово възприятие, се нарича долен слухов праг и се означава с 0 децибела. Най-горната граница, при която човек възприема звука като болка, се нарича горен слухов праг или праг на болката и отговаря на сила на звука от 130 децибела при 1000 херца честота.

Освен сила звукът се характеризира и с височина /честота/. Човешкото ухо може да възприема звуци с честота от 16 до 20 хиляди херца. Едно трептене в секунда е 1 херц.

Всички звуци, които имат над 20 хиляди трептения в секунда, се наричат ултразвуци, а онези, които имат по-малко от 16 трептения в секунда – инфразвуци. Въпреки че ултразвуците и инфразвуците не се възприемат от нормалното човешко ухо, те имат също така вредно влияние върху човека.

В хигиенно отношение в практиката се различават три вида шум – производствен, комунален /транспортен и уличен/ и битов. И трите вида шум в зависимост от състава си /преобладаващата честота/ биват нискочестотни /16-350 херца/, средночестотни /350-800 херца/ и високочестотни /800-20 хиляди херца/. Докато човешкият глас е от 80 до 1034 херца, а пианото от 27 до 4 хиляди, в промишлеността преобладават шумове с честота от 40 до 13 хиляди херца. Освен това се различават непрекъснат /с постоянно ниво/ и прекъснат /импулсен/ шум.

Звукът като вълнова енергия над известни граници има универсално биологично разрушително действие. Високият шум засяга най-рано слуховия орган, централната и вегетативната нервна система. Хората стават неспокойни, раздразнителни, неработоспособни, често имат главоболие и световъртеж, страдат от безсъние. Резките внезапни шумове повишават секрецията на адреналин от надбъбречните жлези, което води до свиване на кръвоносните съдове, нарушаване на периферното кръвообращение и повишаване на кръвното налягане. Всичко това допринася за развитието на хипертония и атеросклероза и може да доведе до тежки съдови инциденти - инсулти, инфаркти, тромбози и др.

Като мощен стресов фактор шумът далеч не изчерпва своето вредно въздействие върху организма само със специфичното поражение на слуховата функция. Той влияе върху нервно-психичната сфера, сърдечно-съдовата система, стомашно-чревния тракт, жлезите с вътрешна секреция, обмяната на веществата, нервно-мускулния апарат и др. В определен смисъл може дори да се твърди, че неспецифичното въздействие на шума заема по-важно място в шумовата патология, отколкото специфичното поражение на слуховата функция. Проучванията показват, че няма орган в човешкото тяло, който да е пощаден от вредното въздействие на шума. Някои данни на Световната здравна организация показват следното:

• от 8 до 10 млн души в САЩ се нуждаят от слухови апарати като глухотата е разпространена най-вече сред безработните
• според направените изследвания в Англия всяка трета жена и всеки четвърти мъж страдат от невроза, която е резултат от шумово въздействие
• проучвания във Франция показват, че всеки пети пациент на психиатричните болници е загубил разсъдъка си поради вредното действие на непрекъснато растящия шум в жизнената среда

Установено е по безспорен начин, че високочестотният шум е по-вреден в сравнение със средно и нискочестотния шум и че импулсният шум е по-опасен в сравнение с непрекъснатия. И друго. Човешкото ухо възприема звуци и по време на сън, затова шум от 50-60 децибела може да породи в спящо състояние същите вегетативни реакции, каквито се установяват в будно състояние при въздействие на шум с интензитет 80-90 децибела т.е. шумовото въздействие по време на сън е по-вредно в сравнение с това в бодро състояние.

Шумът е широко разпространен и особено агресивен към човешкото здраве в големите съвременни градове. У нас той е предмет на системен контрол от 1972 г. Ежегодно Столичната ХЕИ представя шумовата характеристика на София, която отразява шумовите нива, създавани от урбанизираната среда. През м.октомври 2003 г. се извърши поредното измерване на шума в столицата в 49 пункта, като 52 % от тях са разположени на шумни улици, 28 % - в тихи квартали и 20 % - в близост до локални източници.

Без да влизаме в детайли, ще посочим, че само 9 от всичките 49 пункта отговарят на хигиенните норми. Анализът на данните показа, че като цяло нивото на шума от градския транспорт в столицата се запазва твърде високо, особено в централната градска част.

Препоръките, дадени от Столичната ХЕИ на Столичната община, са следните:

• да се подобри пропускателната способност на транспортната мрежа
• да се изградят преградни или екраниращи стени
• да се използват строителни шумоизолационни материали и др.

Разбира се, възможни са и т.нар. организационно-технически мероприятия, които обхващат ограничаване скоростта на движение по отделни улици, забрана за движение на тежкотоварни моторни превозни средства /МПС/, забрана за движение на МПС в близост до специални обекти като болници, детски и учебни заведения и др.

Световната здравна организация /СЗО/ акцентира на факта, че шумът, причинен от градския транспорт, излага европейците на сериозен риск като повишава честотата на хипертониите и сърдечно-съдовите заболявания, нарушава съня, УВРЕЖДА ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ, намалява работоспособността. За последните 10 години европейското население, което е изложено денонощно на шум над допустимите нива /над 65 децибела/, се е увеличило от 15 на 26%.

Ето защо у нас мерки относно шума от градския транспорт се вземат непрекъснато на всички нива. Работи се по програми, целта на които е създаване на благоприятна и здравословна акустична среда в териториалните общности.